Безлетежни

Къде остана златото от костите ти?

А пясъка в косите ти?

Понякога омразата не е достатъчна да ни превърне в прашинки.

Когато бягаме към ръба на света,

мечтаем да полетим?

Или да боядисаме земята в червено?

Тази любов не стига.

За това си я взимам обратно.

Болка за разстоянието

Болка за разстоянието, което ни липсва.

За вратите, които се затвориха.

За тези, които така и не се отвориха.

По тесния път към ръцете ти,

кожата ми се свлича.

Оставих сърцето си надалеч.

Тази нощ не познава края.

Тялото ми от камък продължава напред.

Очите ми гледат назад.