Болка за разстоянието, което ни липсва.
За вратите, които се затвориха.
За тези, които така и не се отвориха.
По тесния път към ръцете ти,
кожата ми се свлича.
Оставих сърцето си надалеч.
Тази нощ не познава края.
Тялото ми от камък продължава напред.
Очите ми гледат назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар