Нека ти покажа колко сме празни.
Безгръбначни и бездушни.
Дъхът ни не излиза от устата.
Думите засядат в дробовете.
Колко ще чакаме да видиш това, което ние видяхме в теб?
Спри да преследваш слънцето.
Кажи сбогом на нощното небе.
Всички заслужаваме да умрем.
Избери си, бесилото или кладата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар