Ако можех образа ти в картина да вмъкна. Ако можех с четка
живот да ти дам. Тогава щях те нарисувам като морето, пленително, опасно.
И ти
като него караш много да желаят в теб да се влеят, но малко изхвърляш на брега.
И ти като морето омагьосваш хората да забравят останалия свят, превръщаш се в
единствена за тях. Ръцете ти студени ще бъдат и прилива и отлива. Нека тънките
ти устни да са стихийните вълни, пред които и старите моряци са безсилни. А
очите ти кристални ще нарисувам като фаровете в хоризонта, които дават лъжлива
и далечна надежда. И ти като морето си единственото, което човек търси когато е
изгубен.
Трудно ми е да повярвам, но тази картина е всичко за мен. Вземи ме!
Хайде, не се страхувам. Отведи ме! Погълне ме! Или не написах достатъчно пъти
името ти в пясъка с ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар