Шише за мляко

- Какво е това, Джак? - попита Лора.
- Мляко - отвърна Джак.
- Сигурен ли си?
- Напълно! Какво друго може да има в шише за мляко освен мляко? - правеше се на изнервен Джак.
- Какво прави тук? - не спираше да пита Лора.
- Обичам мляко, Лори - продължаваше Джак с типичната си лаконичност. Харесваше му да прави това. Харесваше му лекичко да изнервя жена си и да я принуждава да задава въпрос след въпрос.
- Знам много добре, Джак. Но защо подяволите имаш мляко в багажника на колата си? - настояваше Лора. Такава си беше тя, не се отказваше докато не разбереше цялата истина.
  Джак се усмихна. Едва забележимо.
- Казах ти вече - отговори той. - Обичам да пия мляко. Понякога ми се припива, когато карам, Лори. Тогава спирам, гася колата, слизам от нея, отварям багажника и започвам да пия мляко.
  Джак се усмихна. Този път, така че целият свят да го види. Лора видя тази усмивка и започна да се смее.
- Хайде слагай подаръка и да тръгваме - прекъсна смеха й Джак. - Ще закъснеем. Знаеш колко много мрази Зак някой да закъснява, особено на негови рождени дни.
- Добре - каза Лора и намести кутията с подаръка в багажника. - Да тръгваме.
  Двамата се качиха в колата и потеглиха.

- Тя там ли ще е? - попита Лора.
- Коя? - Джак бе изненадан от внезапния въпрос.
- Много добре знаеш за кого говоря - рече Лора.
- Не, не знам за кого говориш.
- За Роуз, естествен. Не се прави на глупак - обясни му Лора. - Е, ще бъде ли там?
- Идея си нямам. Зак не ми е давал списък с гостите.

- Може би ще е там. Нормално е да присъства - продължи Джак след малко, без да откъсва поглед от пътя. - Все пак са приятели. Да, най-вероятно Роуз ще е там.
- Тя ще е сигурно с някоя от нейните елегантни черни рокли. С тъмно червило и сенки подчертаващо изкрящети й кафеви очи.
- Възможно - Джак отново беше станал лаконичен.
- Нетърпелив ли си да я видиш? - полюбопитства Лора.
- Не.
- Защо? - направи се на очудена тя. - Да не би да сте били скоро пак заедно?
- Млъкни!
- Кога за последно беше с нея, Джак? - открито се заяждаше Лора.
- Не помня - отвърна той.
- Лъжеш - просъска Лора. - Лъжеш. Сигурна съм, че помниш всяка ваша среща. Всяка нощ, която сте били заедно. Всеки...
- Млъкни, Лори - каза спокойно Джак.
- Всеки път, когато си ми казвал, че имаш работа или излизаш с приятели или, че просто имаш нужда от малко чист въздух.
- Млъкни, по дяволите - не се сдържа повече. - Просто си затвори тъпата уста, Лори - извика Джак. Така и не се обърна към съпругата си. Продължаваше да гледа пътя пред себе си.
  Лора извърна глава надясно към прозореца. Джак пусна радиото.

Малко преди да пристигнат пред къщата на Зак, Лора попита:
- Какво всъщност имаше в шишето за мляко?
- Масло за спирачки - промълви Джак.